Саул Нигес – символът на испанската футболна "Реформация"

Халфът Саул Нигес се завърна като император там, откъдето започна всичко в неговия живот – в град Елче.

Испания претопи стоманата на коравите хървати и ги унижи с един знаков „футболен сет“ – 6:0.

А всичко стартира след наелектризиращия гол на 24-годишния Саул. На „Естадио Мартинес Валеро“ халфът на Атлетико даде старт на фиестата с попадение в 24-та минута. Оттам насетне играта на „Ла Фурия“ просто разцъфтя. Нови пет гола и втори успех за иберийците в Лигата на нациите. Втори успех за Луис Енрике в първите му два мача начело на световните шампиони от 2010 година.

В дебютните срещи на Лучо обаче едно до момента посивно в ъгъла момче изпъкна с пълна сила. Както на „Уембли“ срещу Англия, така и в Елче срещу Хърватия, Саул Нигес бе един от тези, които събраха погледите и донесоха усмивки.

Той имаше огромно влияние в първите два дебютни сблъсъка на Енрике. Срещу Англия Саул изравни в 13-та минута за 1:1, отправи 3 точни удара към вратата на противника, докосна топката цели 83 пъти и опита 66 подавания, при точност от над 83%. На „Уембли“ халфът на Атлетико игра вляво на халфовата линия, заедно със Серхио Бускетс и Тиаго Алкантара.

източник: Gulliver/GettyImages

В Елче Нигес се подвизаваше в вдясно на полузащитата, шареше между линиите на съперника, често се връщаше, за да прави връзката с играчите в предно поле. Той реализира за 1:0 с единствения си шут в срещата, докосна топката 64 пъти, опита 60 подавания - 88%, от които бяха точни.

Попадението му срещу „ватрените“ бе много сантиментално. Саул обра овациите на темпераментната южняшка публика – нещо, което със сигурност е стоплило сърцето на играча. Връзката между него и Елче се корени още в неговия произход. Той е роден в града от област Валенсиана на 21 ноември 1994г., а бащата му – Хосе Антонио Нигес, е легенда на местния футболен клуб с почти 240 срещи във визитката си. Братята на Саул – Аарон и Джони, също имат мачове за тима на втородивизонния Елче.

Любопитното е, че самият халф никога не се се е състезавал за Елче, дори и на юношеско ниво. Той започва футболната си кариера на 11 години в академията на Реал Мадрид, а след 24 месеца се мести в тази на Атлетико, откъдето тръгва и приказката му в големия футбол.

Във вторник на „Естадио Мартинес Валеро“ всички искаха да видят Саул. Всички в 200-хилядното провинциално градче Елче приемат футболиста за свое момче. Той е символ на израстването. На похода към върха. А както сподели самият играч: „Един ден ще играя на „Маринес Валеро“ – като играч на Елче“.

Саул не е имал тежко детство, тъй като баща му е бил професионален футболист и семейството е могло да се справя с финансовите трудности, които съпътстват всяка фамилия. Младежът обаче не се задоволява с това, което има. Иска още. Иска слава и успехи върху името си. Да, той има уникалния шанс да се намести в школата на „кралския клуб“ още от първите си юношески години, но нещата не тръгват добре, което го принуждава да се премести с няколко километра на югозапад – на предишния стадион на Атлетико „Висенте Калдерон“.

източник: Gulliver/GettyImages

Саул получи своята първа повиквателна за националния отбор още през мач 2015г., но дебютира за Испания чак след година – през септември 2016г. И всичко заради огромната конкуренция. За да се наложи в блестящата откъм суперкласни играчи халфова линия, играчът трябваше да чака. И то да чака много.

Той бе част от групата на „Ла Роха“ за Мондиала в Русия, но не записа нито една минута. Треньорска грешка? Кой знае. Дали пък Саул нямаше да попадне в общата испанска посредственост на безидейните и неперспективни подавания след изгонването на Жулен Лопетеги? Сякаш по-добре, че е в момента е в ролята на един от „будителите на местния футбол“.

При оттеглянето на магьосниците Андрес Иниеста и Давид Силва, младият Нигес бе докоснат от съдбата с идването на Луис Енрике. Една от големите промени на Лучо бе в центъра на терена, където разочаровалият на Мондиала Коке бе заместен именно от съотборника си в Атлетико.

Саул има страхотни качества. Той е много комплексен играч, тъй като може да играе в по-задна линия – пред защитата, да прави връзката с играчите пред топката, да осъществява пробиви в наказателното поле, да играе вертикално, да дриблира умело. Скоростен, комбинативен, рязък, нестандартен. Има страхотен шут – едно от нещата, които блеснаха ярко през миналия сезон в играта му за Атлетико, движи се изключително между линиите на съперника.

Един магнетичен младеж с много футбол в себе си.

Волето му във финала за Суперкупата срещу Реал Мадрид и пробива му „ала Меси“ срещу Байерн Мюнхен в полуфиналите на Шампионската лига през 2016г. доказват тезата, че Саул Нигес ще бъде един от символите на новата „Ла Фурия“.

източник: Gulliver/GettyImages

„Златният век“ на испанския футбол изглеждаше, че бе отминал. Но сякаш се роди ново пленително поколение. 10 години след триумфа с Луис Арагонес, безсмъртието в Йоханесбург през 2010г. и „лебедовата песен“ на тики-така в Киев – и двете с Висенте Дел Боске, Испания бе обезкървена на последния Мондиал. Страната имаше нужда от експлозия и свежест. Начело застана Луис Енрике, който сякаш носи идеализма на непрекъснатата агресия, настъпателност, плам, нападение и вертикален футбол.

Нигес вече има зад гърба си славни дни с националната селекция. Той е основна част от тима, който завършва втори на Европейския шампионат до 21 год. през 2017г., като с 5-те си гола взима „Златната обувка“ на турнира. Присъства, макар и периферно, в състава на „Ла Роха“ при евротитлата до 19 год. през 2012г.

Саул Нигес е едно от новите имена в стартовите 11 на „Ла Фурия“. Сега той е нагърбен с тежестта да замести Иниеста. Да гради, да съзидава, да носи различното. Заедно с неподправения магьосник Иско Аларкон и сюреалистичния снайперист Марко Асенсио, Саул се вмества удобно в постмодернистичното испанско поколение на бъдещите големи шампиони.

Времето ще покаже. „Фуриите“ изглежда са в добри ръце. „Реформацията“ на Лучо потегли към небесата.